Когато се пренасяш с шест кучета и един заек, със сите багаж – по две торби на куче, огромна клетка, чувал талаш и сено + коледна украса за цяла къща, елха от метър и половина, домашни чехли, туршия и лаптоп, и виждаш чак на улицата, че колата ти, в която си мислел да натовариш ей сега целия цирк, току що е отнесена от репатрак, а приятелят ти, дошъл да помогне с друга кола и две ръце всъщност адски бърза за среща и междувременно ти звънят за изхвърен лабрадор на Бонсови поляни, среща с Шани, промяна в часа на гостуване на Пухчо и не помня още какво, и всичко това след час и половина в парка, цялото му миене на лапи, сушене, хранене, окомплектоване и усмихване на наказателния паркинг, а още няма обяд…
…си мисля отново..,
че няма невъзможни неща, но дългият шофьорски и психологически стаж, както и факта, че Рафа си е сложил колана, помагат!
П.С. Шанел и Мона са на задната седалка или поне се надявам да са.
